Паразитите в нашето тяло

Ще лекува ли някой рана,ако в нея няма трън? Има ли смисъл да се опитваш да остраниш следствиетобез да отсраниш ричината? Някои могат да кажат, че това са глупави въпроси, но наистина ли е така? 

Повечето от нас се опитват да подобрят здравето си без дори да се опитат да разберат каква е причината за неговите промени. В същото време зад почти всяко отклонение в здравето стои конкретна причина във вид на определена група паразити. Тези паразити се хранят с микроелементите, витамините и хранителните вещества в тялото ни.

Медицината успява да се пребори с бързите инфекции, болестите, които възникват скоро след заразяването и на които организмът на болния активно реагира с висока температура, болки, повръщане, кихане и т. н. В тези случаи болният взема лекарствени препарати, които стимулират защитните сили на организма, и той оздравява. 

Медицината почти не се интересува от вирусите, които постоянно търсят убежище в клетките, в това число и в едноклетъчните паразити, но именно тези прости организми (трихомонадите, хламидиите, ламблиите, гъбичките, аскаридите, глистите на главния мозък, половата система, остриците, глистите на стомашно-чревния тракт, мускулните трихини) причиняват бавни инфекции.

Паразитите причиняват много болести

Медицината твърди, че с възрастта здравето се влошава. В днешно време ние се намираме в обстановка на пълна неосведоменост по въпросите за опасността от хелминтози, като в същото време паразитните болести се намират на четвърто място по броя на болните. На първо място са сърдечно-съдовите заболявания, на второ място е ракът, а на трето място е инсултът. Ако се разгледа причинно-следствената връзка на възникването на болестите от първото, второто и третото място, то почти всички те се развиват вследствие на обитаването на паразити в човешкото тяло.

Червеите-паразити и ларвите им през различните етапи от миграцията си се заселват в органите, "продупчват" съдовете, нарушават противораковата защита и по този начин възникват болестите. Специалистите описват и лекуват последствията без да се замислят за причините на тези заболявания.

Паразитите се хранят с хранителните ресурси на човека, като ги набавят от кръвта на гостоприемника си. Глистите се хранят със силициев двуокис, който е жизненоважен елемент за организма на човека. Глистите също така се хранят с витамин В12 от червата на човека, което води до нарушения в хематозата, с хормони, необходими за осигуряване на здравословното състояние на човека, както и с калий, мед, манган, селен, цинк, магний...

Това е доказано по експериментален път. Основното свойство на всеки паразит е да живее незабелязано в човешкия организъм. Паразитите са болестотворни микроби и вируси, които живеят в организма и тъканите на гостоприемника си. При тяхното нахлуване и продължително паразитиране в тялото на човека страдат не само органите, но и имунната система. Процесът на постоянна борба с външните антитела довежда не само до отслабване на защитните сили на организма, но и до развитие на вторичен имунодефицит. В такива случаи се развиват тежки хронични заболявания, които не се поддават на обичайните методи на лечение.

Химичните антихелминтни препарати при непродължителен прием въздействат само върху стомашно-чревните форми на хелминтите, като в същото време те продължават активната си паразитарна дейност в другите органи на човешкия организъм.

Паразитите се хранят с хранителните вещества в тялото на гостоприемника си и не му оставят почти нищо. При много хора, които водят здравословен начин на живот и се хранят правилно, не се наблюдават значителни подобрения в здравословното състояние само заради наличието на паразити в организма. Затова преди да започне такива оздравителни процедури като здравословно хранене или упражнения, човек трябва да отстрани паразитите от организма си.

Някои специалисти твърдят, че паразитите причиняват затлъстяване, защото те лишават организма от необходимите му хранителни вещества и оставят само празни калории. Организмът започва да иска все повече храна, защото не му достигат витамини и минерали.

Условията за развитие на паразитите

Паразитите проникват в организма, както вирусите, през кожата и лигавиците. Те започват да се развиват там, където има подходящи условия за това.

Наличието на слуз в хайморовите кухини на главата например способства за развитието на гноеродни бактерии. Когато киселинно-основният баланс на кожата се променя и се превръща в гнилостен процес, то това способства за появата на гъбични заболявания на кожата и проникването през кожата на паразити, чиито размери са съпоставими с размерите на порите. Потискането на нормалната микрофлора от страна на маята способства за възникването на дисбактериозите. Превръщането на киселинната среда на дебелото черво в гнилостен процес способства за възникването на патогенна микрофлора, която образува слуз, полипи и т. н.

Най-простите паразити (хламидиите) могат да проникват в стените на кръвоносните съдове и да ги разрушават. По този начин те предивикват инфаркт на миокарда и редица други сериозни заболявания (възпаление на половите органи, безплодие, възпаление на панкреаса, черния дроб и т. н.).

Погледнете езика си и вие ще видите бял налеп по него. Това са гъбичките кандиди, и щом ги има върху езика, значи ги има и по стените на хранопровода, червата и другите лигавици. Когато миете зъбите си, не се опитвайте да премахнете този бял налеп от езика си, безсмислено е. Трябва да знаете, че всеки път, когато вземате антибиотици, вие създавате благоприятни условия за развитието на тази инфекция. Токсините на тези гъбички оказват отровно въздействие върху черния дроб.

Опитът на световните паразитолози от миналото показва, че лекарите винаги са започвали да лекуват заболяванията с отстраняване на паразитите от организма.

Паразитните червеи могат да обитават която и да било част на човешкия организъм: органите (ехинококи в черния дроб), кожата (дракункулоза, демодекоза), стомашно-чревния тракт (аскариди, острици, тении и т. н.).

 Начините за заразяване с паразити

Ако искаме да разберем защо днес ни се налага да подобряваме здравето си, всеки от нас би могъл да си спомни за онези моменти в живота си, когато в борбата с някакъв паразит имунитетът ни е вдигал температурата на тялото и по този начин е искал от нас да вземем съзнателно участие и да го подкрепим в тази борба.

Ние обаче сме му давали антибиотик, който убива както паразита, така и живите клетки, и по този начин имунитетът ни е започвал трескаво да спасява както клетките на организма, така и нахлуващите паразити. В това време паразитът вече е ставал незабележим за имунната ни система и организмът е спирал да се бори с него.

Температурата и здравословното ни състояние се е нормализирало, но това е било само илюзия. Нормализирането на здравословното ни състояние е показало, че паразитът благополучно се е заселил в организма, след което той е попаднал под защитата на имунитета. А след 3-8 години хроничната умора и патологиите на органите и системите на организма ни карат да се замислим какво не е наред със здравето ни.

Многобройните малки огнища на всевъзможните коки, вируси, бактерии и гъбички бавно, но последователно и планомерно разрушават организма. Те присъстват в кръвта и слюнката и се предават по въздушно-капков път.

Глистите, нематодите и амебите (те образуват слуз) са разпространени след населението в много по-голямо количество, отколкото твърди официалната медицина.

Висока концентрация на паразити се наблюдава в продуктите от свинско месо (бекон, шунка, кренвирши, салами, свински пържоли и т. н.). Най-бързият начин за проникване на ларвите на паразитите в организма е чрез заразени хранителни продукти: лошо измити плодове, зеленчуци, недопечено и недоварено месо, риба, яйца и хайвер. Богата на паразити е и застоялата вода във водоемите.

Освен това кожата, имунитетът на която е допълнително отслабен от химичните компоненти на кремовете и шампоаните, не е в състояние да спре бактериите – паразитите, които се предават по въздушно-капков път.

Симптомите на наличието на паразити в организма

Присъствието на паразити в организма се определя чрез анализ на изпражненията. Този метод обаче е ненадежден, ако паразитът, който живее в организма ви, не е снесъл яйца през периода, когато се вземат проби от изпражненията, защото тогава присъствието му остава незабелязано.

Заразяването с паразити може да се определи и по външния вид на човека, както и по онези признаци, които свидетелстват за това, че в работата на организма има някакви нарушения: пъпки, себорея, груба кожа, лунички, петна, ранни бръчки върху лицето, ранно оплешивяване, папиломи, напукани пети, чупливи нокти, чести остри респираторни заболявания, ангина, хроничен тонзилит, синузит, полипи, хъркане.

При жените признаците за заразяване с паразити са следните:

Болки, възпаление на яйчниците, болезнена менструация с кръвотечение, отпадналост, нарушение на менструалния цикъл. След това последователно се развива фиброма, миома, фиброзно-кистозна мастопатия, възпаление на надбъбречните жлези, пикочния мехур и бъбреците.

При мъжете признаците за наличие на паразити са следните:

Простатит, импотентност, аденома, цистит, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Заразяването с паразити може да доведе и до нарушения в психиката. Децата на инфектирани родители умират с 10-15 години по-рано.

Запек - Заради формата си и големите си размери глистите могат да запушват някои пътища в червата. Обилната глистна инвазия може да запуши основните пътища в жлъчката и червата, което води до запек.

Диария - Някои паразити, особено протозойните, произвеждат хормоноподобни вещества, водещи до загубата на натрий и хлориди, което, от своя страна, може да причини диария. По този начин диарията при паразитна инфекция се предизвиква от паразита, а не от организма, който се опитва да се избави от присъстващата в него инфекция, или от неправилното хранене.

Апендицит - При хистологично изследване на болните, прекарали остър апендицит, в 27% от случаите се откриват глисти. Децата се оперират с 25% по-често от възрастните, и степента на заразяване с хелминти при децата е по-висока, отколкото при възрастните.

Газове и подуване - Някои паразити живеят в горното тънко черво, където предизвиканото от тях възпаление води до подуване и газове. Този проблем може да се влошава при употреба на трудносмилаеми продукти. Постоянното подуване на стомашните органи често е признак за наличие на паразити. Тези гастро-чревни симптоми могат да се проявяват с променлива сила в продължение на месеци и дори години, ако паразитите не бъдат изгонени от организма.

Гастро-чревен синдром - Паразитите могат да дразнят и да предизвикват възпаление на стените на червата, което води до редица гастро-чревни симптоми и незначително усвояване на необходимите за организма хранителни и особенно мазни вещества. Пониженото усвояване на хранителните вещества в организма води до твърди изпражнения и излишък на мазнини в изпражненията.

Болки в ставите и мускулите - Известно е, че паразитите могат да се преместват по организма на човека с цел заселване в най-подходящите за живота им места, например, в ставната течност и мускулите. Когато това се случва, човек изпитва болки, които често се смятат за следствие на артрит. Болките и възпаленията на ставите и мускулите също са в резултат на травмиране на тъканите, причинено от някои паразити или от имунната реакция на организма към присъствието им.

Алергия - Паразитите могат да дразнят, а понякога дори да пробиват обвивката на червата, което повишава риска от проникване на големи несмляни молекули в тях. Това може да активира имунната реакция на организма във вид на производство на повишени дози на еозинофили - един от видовете защитни клетки на организма. Еозинофилите могат да предизвикат възпаление на тъканите на организма, което води до алергична реакция. Паразитите предизвикват и повишено производство на имуноглобулин Е в организма.

Проблемна кожа - Чревните паразити могат да предизвикват копривна треска, обриви, екзема и други кожни реакции от алергичен характер. Язвите по кожата, подутините и възпаленията, папиломите и дерматитите могат да бъдат в резултат на присъствието на микроорганизми в човешкото тяло.

Анемия - Някои видове чревни глисти се залепват за лигавицата на червата и изсмукват хранителните вещества на гостоприемника си. Ако в човешкия организъм има голямо количество от тези паразити, те могат да предизвикат дори недостиг на желязото в организма (анемия). Анемията се предизвиква от трихомонадите и други микропаразити, които се хранят с кръвни клетки.

Грануломи - Грануломите представляват подутини, които покриват разрушените яйца на паразитите. Най-често те се образуват върху стените на дебелото и правото черво, но могат да се образуват също така в белите дробове, черния дроб, стомашната кухина и матката.

Нервозност - Отпадъците от обмяната на веществата и токсичните вещества на паразитите могат да окажат негативно влияние върху централната нервна система. Безпокойството и нервозността често се появяват в резултат на заразяване с паразити. Много хора твърдят, че след края на програмите за пречистване от паразити те са станали много по-уравновесени и спокойни.

Нарушение на съня - Честото събуждане през нощта, особенно между 1 и 5 часа, също може да е в резултат на опитите на организма да се избави от токсичните вещества, отделяните от паразитите в черния дроб. От биоритмична гледна точка тези часове на нощта се управляват от черния дроб. Нарушенията на съня могат да бъдат провокирани и от излизането на някои паразити през задния проход през нощта, което води до неприятни усещания и сърбеж в областта на ануса. Една от основните причини за появата на хемороиди е развитието на нематоди под лигавицата на правото черво.

 Хронична отпадналост - Симптомите на хроничната отпадналост включват слабост и оплаквания от грипоподобни състояния. Те могат да бъдат предизвикани от паразити, които причиняват анемия, интоксикация, недостиг на хранителни вещества в организма заради лошото усвояване на белтъчини, въглеводороди, мазнини и особенно витамините А и В12.

Сред признаците за наличието на паразити в организма също се открояват следните нарушения:

Увеличение на теглото, прекомерен глад, загуба на тегло, лош дъх, пъпки, мигрена.

Болести, предизвиквани от хламидиите

В последно време трихомонадите (едноклетъчни паразити на храносмилателния тракт и пикочно-половите пътища от класа на камшичните с размери 5-40 мкм) и хламидиите (бактерии - паразити) привличат все повече внимание към себе си от страна на лекарите по целия свят, тъй като тези инфекции са широко разпространени.

Повечето болести при възрастните започват още на детска възраст. За да се определи дали новородено дете е заразено с хламидии, трябва да се следят следните фактори в анамнезата:

- хронична урогенетална патология при родителите;

- патология на бременността;

- помятане, риск от прекъсване на бременността, гестоза, многоводие, преждевременно отделяне на плацентата, преждевременно раждане, плацентарна недостатъчност, закъснение на развитието и хипотрофия на плода;

- развитие на остър вулвит и колпит по време на бременността. Възбудител на хламидиозата (опасна венерична болест) е Chlamidia trahomatis.

Хламидиите предизвикват:

• възпаление на половите органи (гнойни отделяния, разрушение структурата на тъканите, загуба на функциите на органите),

• безплодие, нарушение на зрението (гуреливите очи сутрин също са симптом от заразяване с хламидии),

• нарушения на храносмилателната система (възпаление на панкреаса, диабет, чернодробни разстройства).

Безплодието, обусловено както от запушването на маточнте тръби при жените, така и от нарушения на спермато- и овогенезата, е най-страшното усложнение на урогениталната хламидиоза.

Последствията от хламидиозата са извънматочна бременност, спонтанен аборт, преждевременно раждане, недоносване, риск от прекъсване на бременността.

Хламидийната инфекция е опасна с това, че тя невинаги води до ясно изразено възпаление. Дори ако човек няма тази венерическа болест, той все пак може да има много хламидии в кръвта си. Често хламидиозата протича почти без симптоми. За разлика от сифилиса или гонореята, тя може да не предизвиква болка, гнойно възпаление или видима ерозия на органите. А според изследването на учените от Йоханесбург, на 40-50-годишна възраст, тя може да доведе до инфаркт. За да се получи инфаркт, освен заразяване с хламидии, в човешкия организъм трябва да има и други неблагоприятни условия, като например: отслабване на защитните сили на организма, приемане на излишно количество храна, вредни хранителни и жизнени навици - мазна, сладка храна, алкохол, никотин и т. н.; емоционален стрес; влошено състояние на сърдечно-съдовата система.

Хламидиите могат "да се крият" в белите кръвни телца и именно затова имунната система почти не се бори с хламидиите, тя просто не ги забелязва.

БОЛЕСТИТЕ, ПРЕДИЗВИКВАНИ ОТ ТРИХОМОНАДИТЕ

Трихомонадата е паразит от класа камшични (flagellat). В организма на човека обитават три вида трихомонади: устната, чревната и вагиналната.

Трихомонадите на човека не образуват цисти (плътна защитна обвивка) дори и в неблагоприятни условия. Те са много добре приспособени към съществуване в организма и след като веднъж са попаднали в него, не напускат гостоприемника си до смъртта му.

След като попаднат в организма, трихомонадите навлизат в кръвта и лимфата и се разнасят из целия организъм. Те успяват да избегнат имунитета с помощта на маскировка, те преминават от един етап на съществуване в друг. При това те интензивно усвояват хранителните вещества в човешкия организъм. Трихомонадите "се хранят" с еритроцити, левкоцити, витамини и микроелементи. Освен това те отделят в организма големи количества млечна киселина, пероксиди, ферменти, холестерин и други отрови. Всичко това води до анемия, изтощение и кислороден глад. Имунитетът на организма отслабва, появяват се нарушения в нервната система, разрушават се хематогенните и лимфоидните тъкани, нормалната среда на организма се влошава.

Под влияние на имунитета, промяната в храненето, химичните лекарства и други неблагоприятни за тях условия те преминават в амебовидна форма и губят камшичетата си. Когато това стане, те почти не могат да се отличат от лимфоцитите и клетъчните елементи, и затова не се диагностицират, дори ако ги има (освен с помощта на косвените показания на телеметричната диагностика).

Интензивните изследвания на трихомонадите от страна на учените през 60-те години са били прекъснати, и затова е интересно да се разбере какво става с устните и вагиналните трихомонади в днешно време. Сътрудниците на медицинско-санитарната част N 12 в Москва са изследвали групи от хора за наличие на устни и вагинални трихомонади.

Оказало се е, че всички пациенти на възраст от 21 до 82 години с торбички във венците имали цели колонии на трихомонади. Изследванията на жени на възраст 16-58 години са показали, че всички пациетки имали вагинални трихомонади. По-често трихомонадите били в цистовидна форма, вакуолизирана и полуразрушена под влиянието на многобройните бактерии и гъбички. Атаката на съпътстващата микрофлора кара трихомонадите да се спасяват и те проникват в тъканите на организма или се изкачват към по-горните органи, в това число и към матката.

Лечението в продължение на 2-3 седмици значително облекчава състоянието на жените и те започват да се чувстват здрави. В действителност обаче това "лечение" само влошава здравословното им състояние, тъй като острото начало на болестта преминава в хронично и се премества навътре в организма. Заразяването с трихомонади става лесно и незабележимо за инфектирания. Жените понякога реагират на инфекцията с трихомонаден колпит, докато при мъжете не се наблюдават никакви симптоми.

Незабележимото заразяване се обяснява със способността на паразита "да се маскира", което намалява имунната реакция на организма. Например, с помощта на отделяното от тях лепкаво вещество фибронектин паразитът фиксира върху повърхността си съпътстващата микрофлора или се залепва за повърхността на епителиалните клетки, левкоцитите и еритроцитите. По този начин паразитът става труднооткриваем за имунната система на организма.

Мъжете не забелязват болестта си, но един ден откриват, че вече имат по-напреднали стадии на трихомонозата, например, простатит или импотентност. Тогава учудването се сменя с чувство за безизходност, защото те знаят, че медицината не може да им помогне. А виновникът за това страдание на мъжете е трихомонадата, този хитър, коварен и безпощаден паразит.

През 70-те години медицината се разделя на онкология, кардиология, пулмонология и други дисциплини, и по този начин разчленява и човека на органи, костен скелет, кръвоносна, лимфатична и нервно-мозъчна системи. За паразита обаче тялото на човека е едно цяло и те се заселват, размножават и образуват колонии там, където откриват благоприятни условия за това.

Връзката между хламидиите и трихомонадите

Хламидиите са тясно свързани с трихомонадите. Съвсем наскоро учените са открили, че хламидиите прекарват периода си на размножаване в трихомонадите, където образуват микроколонии. Хламидиите използват трихомонадите не само за размножаване, но и за защита от неблагоприятни условия (например, за да избегнат химичните препарати, които ги унищожават).

Изводи за причините на непонятните болести

Организмът на човека притежава невероятната способност постоянно да се възстановява и обновява и само този факт е достатъчен за ликвидирането на всяка болест, която засегне нашия организъм. В действителност обаче, когато се появи някаква болест, нещо пречи на имунната система на организма да ликвидира болестотворното огнище и да възстанови разрушената тъкан. В повечето случаи това нещо са паразитите. От изложеното по-горе стават ясни повечето причини за "непонятните" болести.

Токсоплазмите предизвикват повечето вродени заболявания при децата, както и изоставането в умственото развитие.

Трихомонадите предизвикват заболявания на половата система, червата, устната кухина, кръвта, съдовете и рака.

Хламидиите предизвикват безплодие, разстройства на храносмилането, различни болести на панкреаса (в това число и диабет), черния дроб и водят до инфаркти.

Гъбичките причиняват най-различни заболявания, в това число и онкологични.

Ламблиите предизвикват чернодробни заболявания.

Аскаридите предизвикват белодробни, жлъчни и чревни заболявания.

Остриците предизвикват чревни заболявания.

Фасциолозата предизвиква алергия, дискинезия на жлъчните пътища, хроничен хепатит.

Фасциолопсидозата участва във формирането и развитието на онкологичните заболявания. Нещо подобно правят и останалите паразити, които обитават човешкия организъм.

Сега вече можем да видим цялата картина на повечето болести при човека и да определим етапите на развитие на болестотворния процес; а след като знаем това, ние можем активно да се намесваме в хода и развитието на заболяванията.

През целия живот на човека трябва да се провеждат регулярно профилактични мероприятия за отстраняване на паразитите от организма.

НАЙ-ВАЖНОТО! Регулярно извършвайте дехелминтизация на себе си и семейството си, в това число и на домашните животни. Човек може да се зарази навсякъде. Не трябва да се страхувате. Просто трябва да вземате адекватни и надеждни методи за дехелминтизация. 

За дехелминация на организма използвайте капсулите Чин Чон